Лондон преди една година

Ахх Лондон обичам този град в него можеш да видиш всичко беше толкова красив особено през нощта крачех безцелно из улиците с безизразно изражение и една пейка ми се стори приветлива но като забелязах че зад нея им а котка се отказах да сядам продължих да ходя лунната светлина огряваше лицето ми а звездите блещукаха вдигнах глава и насочих вниманието си към пълната луна не знаех че днес е пълнолуние ето защо не можех да заспя.Видях в далечината някакво дърво и се устремих към него като щом го достигнах прокарах ръка по стеблото му и седнах на земята като се облегнах на стеблото му.Усмихнах се беше твърдо ама разбира се че ще е твърдо та нали това е дърво .Извадих телефона си от джоба на тънкото си летно яке и включих любимата си игра ''fruit ninja'' и започнах да режа плодовете .Последния месец толкова време бях отделила на тази игра че вече не ми се играеше запазих точките си и прибрах телефона отново в джоба си .Загледах се в луната която бе много красива.

Лондон...Ужасен град,мразех го.Беше ми тъпо в апартамента затова реших да изляза и да се нахраня.Навън беше тъмно като в рог.Облякох се и излязох.обикалях улиците награда в търсене на своята жертва.Докато се разхождах забелязах някакво момиче,което стоеше по някакво дърво и играеше на телефона.Беше корейка,но мен това не ме интересуваше.Бях гладна и щях да заситя глада си.Използвах бързината си и се озовах зад нея.Погледнах в екрана на телефона и видях че играе на някаква тъпа игра.Присвих очи и казах:
-Мама не ти ли е казвала да не се разхождаш сама нощем?-попитах и отидох пред нея.По погледа и разбрах че е опплашена.Чудеше се дали да избяга.

Защо сега не носех фотоапарата със себе си луната бе прелестна малко бяха пътите в които съм седяла ей така без да правя нищо и да гледам луната и да се наслаждавам на красоотата й .
Изведнъж някакво момиче дойде супер бързо до мен и се стреснах не очаквах че ще има някой друг освен мен в този час навън .
-Дори и да ми е казвала какво ?-Попитах и се изправих и се подпрях на дървото .Повдигнах вежда обожавах да го правя и я погледнах .
Вятър започна да духа и развя косите ми като автоматично прокарах пръсти през нея и погледнах момичето замислено . Този въпрос се отнасяше колкото до мен толкова и до нея . Все пак беше посред нощ минаваше полунощ .
Загледах се по-внимателно в нея и забелязах че е руса.Подсмихнах се .
-Коя си ти ?-Попитах след като не беше отговорила на първия ми въпрос.

Това момиче не знаеше с кой си има работа:
-Аз съм .. не кажем най-лошият ти кошмар.-казах и се усмихнах незабелижимо.Усещах как кръвта преминава през вените й.Само от тази мисъл вените под очите ми се показа заедно със зъбите.Приближ се към нея.Наклоних глава и казах:
-Доста си нахакана за смъртна.-засмях се леко и кучешките зъби с прибраха и също и вените.Обичах да си играя с храната преди да я изям.Имаше нещо в нея,което беше различно.Беше доста странна за човек.През целите си 2600 години не бях срещала такъв смъртен.И ми беше интересно.Отметна косата си и казах отново:
-Е,не си ли уплашена ? -казах и присвих очи.

Засмях се и казах;
-Не не съм уплашена трудно се плаша от твоята раса дори и да могат да ме убият все пак вие сте само едни кръвопийци и нисто повече създадени сте за да плашите хората и да взимате кръвта им но не плашите според мен вие сте най-жалката раса позната на човечеството .-Усмихнах се и добавих.-Нищо лично.
Дяволит поглед заигра на лицето ми но само замалко после изражението ми отново стана уж дружелюбно .
Скръстих ръце пред гърдите си и вперих поглед в нея .
-До сега съм виждала малко вампири но винаги сте еднакви жедни за кръв и после почиствате следите си точно както убийците каквито сте и вие.-Казах и свалих поглед от нея и ги вперих в земята.Застудяваше трябваше да си взема още една връхна дреха а не само някаква блуза и якенце което въобще не топлеше.

Toва нейно изказване определено ме ядоса.
-По-добре внимавай какви ги дрънкаш за напред.Защо ако беше някой друг,а не аз досега да ти е литнала главата.-Казах злобно и се облегнах на дървото.Явно се мислее за голямата работа щом вече се е сблъсквала вампир вече,но милата тя просто не знаеше как да си затвори устата,когато трябва.Ако не се поправеше някой друг щеше да го направи.
-Аз съм Ребека.-отсякох.Дори не подадох ръка за да се здрависаме.

]center]
Погледнах я и се усмихнах .
-Аз съм Клеър .-Но също като нея и аз не подадох ръката си дори не я и погледнах .Онзи вятър отново задуха затова извадих един ластик и вързах косата си на опашка .
-Защо си в Лондон Ребека?-Попитах с не особен интерес и лепнах една фалшива усмивка на лицето си и скръстих руъце пред гърдите си обходих улицата с поглед и накрая погледа ми се върна на русото момиче .
Зачаках момичето да отговори на въпроса ми като продължавах да я гледам уж любопитно.

[/center]

-Защото чух че храната тук била много вкусна.-казах иронично и отвърнах поглед от нея.Това момиче беше доста дразнещо.Идеше ми да я прасна така силни че да се размже като муха.Засмях се на ум и извадих телефона си.Имах няколко пропуснати повиквания,но не ми пукаше.Прибрах го и казах:
-А,ти защо си тук?-попитах..не че ми пукаше просто ми беше тъпо.Закрачих бавно наоколо.не ми се стоеше на едно място.

» Намисли си потребител преди да влезеш
» Една буква, 5 думи
» Какво би направил/а на предишния ако бяхте заключени в една стая ?