Наблюдателницата

Бях дочула че брат ми е бил намерен убит. Явно и той е бил преминал към вечният живот,щом е доживял до толкова дълго.. или просто както винаги късметът му е бил огромен. Усмихнах се при тази мисъл. Винаги му бях завиждала.. Погледнах през прозореца,скоро слънцето щеше да залезе. Имах нужда от някоя друга разходка. Облякох си една къса черна рокля,нахлузих обувките си и се отправих към плажа. Любимото ми място.. имаше толкова много места около него на които можех да поседя,да се порадвам на заблудените душици,идващи в този град. всички до един щяха да изживеят ужаса му ,ужас от които аз бях част. Когато стигнах до наблюдателницата ,седнах на един от каменните й върхове,провесвайки крака надолу към морето. Загледах се в него.. толкова голямо и необятно,колко ли живота бе прибрало? Отместих поглед веднага щом усетих някой да сяда до мен. В друга ситуация щях да започна да викам,да вдигна скандал на този някой,но щом видях Клеър се усмихнах.
- Не се промъквай така зад разни същества.. някой са доста докачливи. - казах с леко сериозен тон,а след това се усмихнах леко. Прегърнах я внимателно.
- Какво правиш тук? Нали беше заминала? - странно.. това бе показ на моята радост че я виждам отново,а още повече че нямаше да съм сама макар че в повечето случай по ми харесваше така.

Вдигнах рязко глава изведнъж събудила се от кошмара който сънувах изтичах до банята и наплисках лицето си с вода облякох на бързо някакви дънки и потник и едни токчета нямах никакво време да избирам тоалета си облякох каквото ми падне трябваше да изляза на чист въздух .Сложих една изкуствена усмивка и закрачих по улиците още не познавах добре града но не ми и пукаше дори и ако се загубя на никой няма да му пука.Той умря докато бях в банята как бе възможно това?Не трябваше да се случва .Не знам как но се озовах на плажа или поне приличаше на плаж .Завих на дясно и закрачих по пътеката когато вдигнах глава видях Айви седнах до нея и се усмихнах .
Погледнах я значи така са казвали на всички съм заминала .Забих поглед във водата и после вдигнах рязко глава.
-Не не бях замила бях продадена на едиун вампир .. няма да те занимавам с историята си имаш си и свои проблеми едва ли искаш да слушаш бръщолевенето ми .-Усмихнах се и положих ръце в скута си и прокарах пръсти през косата си като усетих че косата ми започва да шари по лицето ми зареди вятъра който бе задухал.

Не се учудвах,макар че това което се бе случило с нея е ужасно. Отместих поглед от момичето.
- Радвам се че си останала жива. - промърморих след това отново с онзи мой студен тон. Тя бе свикнала с него. Всички които ме познаваха бяха свикнали с него. Държанието ми.. маниерите ми. направо се учудвах как тя стоеше до мен без да иска да ме зашлеви заради моето безразличие. Наистина съжалявах.
- Разкажи ми. - промърморих отново след малко - Така и така сме тук,залеза срещу нас.. пълна романтична драма. - подсмихнах се и я погледнах. - Щом си се измъкнала значи всичко е наред. Пък и все пак имаш дарба. Повечето хора нямат твоя късмет. - продумах след това. Направо не бе и за вярване че някои от моята раса я бе оставил да избяга,повечето вампири,купуващи жертвите си не ги задържат толкова дълго живи че да могат да се измъкнат.

Погледнах я си поех дълбоко въздух .
-В началоро бях на тъмно в някакво студено помещение но после той дойде и плати на онзи който измисли историята че съм заминала.Мат така се казва вампира който ме купи .В началото бях изплашена той се държеше гадно с мен мразех го той пи от мен веднъж дори ме изнасили но накрая се влюбих в него знам че не бе правилно но се влюбих и за един ден аз го обикнах истински въпреки че бях с него около 6 месеца но в тези месеци го мразех но ...-замълчах и в гласа ми се прокраднна нотка на болка и отчаяние . -Един ден се събудих до него и отидох до банята да си взема душ и когато се върнах до прозореца имаше пепел а на леглото имаше бележка на която пишеше ''Скъпа Клеър знаех че искаш да си свободна и сега получаваш своята свобода'' или нещо такова не помня . а под бележката беше пръстена му .-Завърших разказа си и забих поглед в земята .
-Какво се случи с теб през това време ?-Попитах тихо а в главата ми забушуваха спомени от последната ми вечер с него.